сряда, 25 април 2012 г.

Равновесие



Равновесие странно се подържа,
но природно ли е то ?
Бедните по бедни да осъмват,
богатите по богати,
откогато и да е било...

Тоз закон за равновесие,
виждами се е справедлив,
щом, като го приемат всички
и потърпевшият си мълчи.

Значи всико ни ОК
и светът в мир ще продължи.
Ще плеснем два пъти с ръчички
и в кръг ще се въртим..


anima- 2012-04-24 16:16:35

заглавие на новина

понеделник, 23 април 2012 г.

Тръбите

Беше наследила старата панелка на Баба си. След живот преминал в неуспешно странстване, озова се там от където бе тръгнала преди близо двадесет години. Уморена и по обрулена, частично преглътнала житейският си неуспех.
Все пак се радваше, че на фона на икономическите катаклизми в страната и света имаше гнездене под слънцето, където да се завърне.
Апартамента беше в отчайващо състояние. Избелелите тапети бяха все още тези от нейното детство, когато живееха в двустайната панелка две поколения.
Сега от разстоянието на времето се чудеше, как въобще са се побирали в определен етап, всичките седем члена всъщност осем, (защото прабаба и бе още жива) на семейството.
Но колкото и да бе странно, като малка тя не усещаше теснотията и свръхнаселеността на този апартамент. Рано се омъжи и отлетя... Последва и ранен развод... И дълго търсене на реализация и внедряване, някъде там... В Чужбината.
И ето я днес, няколко години след приключилото странство и със все така избелелите тапети, облещила се в ъгъла на хола в две тръби.
Тръбите на парното. В началото след като се нанесе се опита да погледне от хубавата страна на нещата.Сега тя триумфираше сама из жилището.
Беше единствена и абсолютна господарка на наследените покой.Бабите и Дядовците бяха напуснали този свят, а родителите и живееха в отделно жилище.
Сестрите щастливо омъжени... и така.
Завръщането и в родината не бе чак толкова лошо решение, имайки в предвид през какви изпитания бе преминала по чуждите земи.
Реши все пак да започне нова глава от живота си, като си намери работа и кой знае, можеше да се появи някой човек...
Нещата не изглеждаха, чак толкова зле. Захвана да търси работа, оказа се в най неподходящият момент. Мина година откакто живееше в бабиният си апартамент и все още не можеше да си намери постоянна работа.
Крехките спестявания от чужбина започнаха неусетно да се топят. Цените скачаха, стандарта на живот се повишаваше, заплатите не мърдаха а сметките се увеличаваха правопропорционално със безработицата.
Все още не бе достатъчно обезпокоена. Реши, че трябва да си наляга парцала и предприе някой мерки в домакинството, които надяваше се, че ще и донесат икономии. Трябваше да намали разходите си по апартамента, който в даден момент започна да и се струва ,че гълта малко повече за издръжка от колкото би желала.
Първо започна с радиаторите.Веднага реши, че ако трябва да си позволи топло през зимата с темпото с което се топяха спестяванията и много скоро, ако не си намереше препитание нямаше да има какво да яде.
Речено-сторено доволна от себе си,че се отървава от един товар в повече. Апартаментът беше вътрешен, нямаше малки деца, така че жертвата и бе поносима. Изтърколи се още една година, парите и бяха на привършване, а работа все още нямаше.
Въобще не броеше случаите в които я наемаха без трудов договор и я освобождаваха след два-три месеца.
Случи и се не един два пъти, дори да не и платят. Положението и взе да става тревожно. Пари за ремонт ,така и не успя да задели.
Липсата на работа и главоломните увеличения на цените на всичко и разходите по жилището, не и позволяваха и да помисли да харчи пари за друго.
Нестабилното състояние в което се намираше за жалост я обричаше да гледа втора година избелелите тапети от преди 30 години и уродливите две тръби от парното с причудливият затапен израстък към който някога е бил прикрепен радиаторът.
Беше забелязала, че откакто се отърва от старият чугунен радиатор (не знаеше защо, но той беше голямата гордост на Дядо и ) тръбите започнаха да я дразнят.
Често прекарваше часове в изкорубеният стар фотьойл потънала във фантазии за това как ще си направи ремонт и ще възобнови до пълна неузнаваемост жилището си.
Мислено сменяше латекси цветове или си представяше модерни луксозни тапети. Ту циклеше паркета или направо го подменяше със нов.
С широко отворени очи прехвърляше четириизмерно в съзнанието си различни видове мебелировки и местоположението на нови красиви мебели видяния по списанията или в нета. Но винаги във въображението и имаше един статичен елемент, който не се изменяше и това бяха тръбите на парното.
"Мразя ги" - мислеше си често. Като всяка жена, тя обожаваше цветята. Имаше многобройни саксии в различен размер(но задължително в един цвят) засадени с най различни цветя.
Обожаваше ги и в часовете на дълга самота им говореше. Ухажваше ги и непрекъснато засвидетелстваше своята любов към тях с думи и със грижи.
Искаше от двете страни на стената с прозореца да спусне две висящи от тавана саксии засадени със цветя (още не беше решила точно какви), но искаше да бъдат еднакви и симетрични в двата ъгъла на стаята.
Но гадните тръби нямаше да и позволят да постигне симетрията, която търсеше. Остана без пукната пара.
Нещата станаха ужасни и тя започна да задлъжнява със сметките. Наложи се да се откаже и от топлата вода, защото тези които държаха монопола на топлото, започнаха всячески да издевателстват с непрекъснати повишения на цените на "Услугата" им. Въпреки, че беше се отказала от радиатора продължаваше да получава някакви фантастични сметки за похарчена топла вода само от нея.
Положението до толкова я вбеси, че отиде да се разправя, нищо не успя да докаже. Отказа се и от тази "екстра",чувствайки се морален победител над топлиният октопод пуснал здраво пипалата си в живота на хората.
Между впрочем успя да си намери по надеждно работно място по специалността си, което и вдъхна малко кураж ,че ще успее да се справи със ситуацията.Парите бяха смешно малко, но това беше тавана за нейната професия.
" По-добре малко, но сигурно" - утешаваше сама себе си. Занизаха се дни от работа в къщи и обратно. Не се оплакваше.Спомняше си често какви изпитания бе преминала и как бе успявала да се справя със тях.
По натура беше борбена и упорита. Още мечтаеше и вярваше, че ще успее да си нареди живота, а защо не да хване и последният влак. Стиснала зъби беше готова да продължава напред.
Но нещата хич не вървяха на розово.Ставаха все по абсурдни увеличения на цените. Заплатата и все беше толкова малка. Един ден си даде сметка, че точно половината от парите отиват за сметките.
Периодично на вратата и се появяваше една натруфена Госпожа да и връчва листчета за задължения към топлината. Плащала и тръбите. Не можа да се отърве и от тях. Госпожата я познаваше от отдавна и знаеше, че беше се отказала тотално от техните услуги.
Но винаги и се усмихваше триумфално насреща, защото и двете знаеха: Отърваване нямаше. Завинаги тези две тръби щяха да контролират живота и.
След като разбра, че законите са така устроени, че вместо на нея да плащат, че преминават тръбите през жилището и; -тя трябваше да плаща на тях за нещо, което не искаше в домът си.
Нямаше как да докаже своята теза, че омразните и тръби пречат на идеята и за симетричните спускащи се от двете страни на прозореца саксии.Не, че имаше пари за ремонт.
Но дори и мислено не можеше да даде воля на въображението си, защото тези тръбите винаги разваляха перфектните и виденията за подредбата и аранжирането на домът и. Тя бе абсолютен естет.
Понякога достигаше до маниакалност в изпипването на детайлите. Животът и премина в мечти. Понякога в нейното въображение, един и същ детайл можеше да бъде върнат за доизпипвано стотици пъти.
Единственото място, където можеше да гради своите въздушни кули беше съзнанието и. А сега бе принудена да търпи натрапеното и нежелано присъствие на две тръби.Понякога заставаше срещу тях и ги ругаеше, заканвайки се да ги отреже собственоръчно и да ги изхвърли през прозореца.
В отговор получаваше само ехидно мълчание. Чувстваше се безсилна пред тях, а те величествени. Те не само преминаваха през жилището,те преминаваха и през мозъка и. Това беше вече върхът на нахалството. Опитваше се да ги игнорира. Да се прави, че ги няма.
На моменти дори успяваше да ги изтрие в подредбата нарисувана в съзнанието и. Но всеки път като получаваше фактура за заплащането на тръбите,се връщаше в грубата действителност и това я караше да побеснява срещу тръбите и системата още повече. Мразеше системата.
Мразеше това,че тя дишаше и плащаше на системата да контролира живота и чрез тези тръби. Тръби, които преминаваха през домът ,съзнанието и тялото и. Опитваше се да им се съпротивлява.
Но някъде дълбоко в себе си осъзнаваше, че е безпредметно. Защото системата настъпваше по дълбоко и по дълбоко чрез тръбите със пъклен план да я зароби окончателно.
Много скоро цялата и заплата, щеше да отива само за тръбите. Тя ще почне навярно да им се кланя, отправя молитви и да ги признае завинаги за свои все властващи нови Богове.
Тя щеше да съществува единствено заради тръбите и да обслужва със своя труд и дихание системата. Ще се сбогува с мечтите за свобода и нов живот с някое друго човешко същество.
Тръбите ще станат центъра на нейната вселена и тогава, тя няма повече мислено да прави своите проекти, защото цялото и съзнание ще бъде изпълнено с две тръби. Ще получи най-накрая така желаната симетрия.
Две успоредно разположени една до друга тръби някъде в мозъка и. Ще бъде излекувана завинаги от развинтеното си въображение, от разни мисли за свобода на духът и най вече от манията и за симетрия и перфекционизъм.
Защото на този свят няма да има по перфектна форма и разположение от тази на тръбите в съзнанието и.


събота, 21 април 2012 г.

Щастието



Всички говорят неспирно за Щастието.
Търсят го , чакат го, искат го-
изгарящ копнеж превърнат в страст.
Къде ли не и аз за него се взирах,
от книгите стари тълкувах пониятието ,
по пътища всякакви, да го търся не спрях.

Едни с птица вълшебна невиждана
оприличават го...Други с аромат
на незнаен, магичен звезден прашец...
Трети със мирис на земя разорана.
С любовта безусловна на майката,
с милувката нежна на любим човек...

Усмивката-грейнала на детско лице.
Чувство на покой и блаженство било е,
на Божествен небесен екстаз...
-Може би птича песен или рядък елмаз ?

Във форма и израз да го покаже всеки желае
и в безспирен захлас неуморно творим .
Художник с четка и прелестни багри ,
музиканта със звук на инструмент,
певеца с великолепния глас покорява ни.

Филосова с пониятия, писателя в разкази...
Рими омайни поета реди, ли реди...
Но само мъдреца смирено съветва ни:
Без да се взираме да търсим , дълбоко в нас.
Там навярно скрито е някъде Щастието,
различно за всеки-свят в нашият свят.



анима-2012-04-17 15:30:41

Усещане



В дни, когато настъпва
внезапно помирение
и миг покой обзема
изморената душа..
Лекота и безметежност
покрива я... и я издига,
високо над човешка
празна суета...

Докосната от нещо
голямо и необрозимо,
смирено
приемам своята съдба.
С вяра обнадеждена,
че има равновесие
на света....

анима-2012-04-16 14:26:43

Въпроси към Съдбата



О, Съдба всевластна наша господарка
на своите чада и Мащеха и Майка...
Едни даряваш с безброй звезди
и нежно им галиш русите коси.
Усмихваш им се захарно в захлас,
даряваш ги с богатство и необятна власт.
Любяща майчица ти е ликът към тях,
избраниците твои са винаги- на пиедестал...


На другите ти всичко им отнемаш,
запращаш ги в адове различни.
Лишени от достойнството човешко
ги запокитваш да горят и да се се мъчат;
в неистови и нечовешки черни драми...
За тях си мащеха зла и безпощадна,
гадна,подла - груба до полуда...


А трети в безвремие обричаш,
на живот с посредсвеност и безразличие.
За тях забравила напълно зад някоя врата,
обрекла ги на живот дълъг, без обич;
-изпълнен със самота и пустота...


Кажи Съдба,защо си тъй двулика?
Защо не можеш еднакво да обичаш?
Защо нещастни да се гърчим ни оставяш
да проклинаме твойто име без насита...


Защо не можем никога да те омилостивим,
грехът неизвършен наш да ни простиш ?
Навярно може би, единствено сме създадени
слуги и роби да бъдем на твоите избранници.


А пита ли нас Съдба,дали го искаме ?
Или безправни всички пред теб,
да мълчим обречени завинаги сме.
О,Съдба всевластна наша господарке....


anima-2012-03-23 18:09:52

Очакване



Слънце високо и ярко блести
във въздуха пролетен трепет ухае.
Природата отново се възроди
за живот,празнество и веселие..
Пролетни празници идват,
с най хубави и светли знамения .
С вяра за по добро отправила взор.
Очакване със много надежда...


anima- 2012-04-07 12:51:06

Мантра в синьо


Днес ще сложа сините крила
и ще полетя в просторна синева.
Ще се нося волна и щастлива
с поглед син над сивата тълпа.
Синьо сини ще са планините,
Сини също и горите ,
сини и обширните поля.

Светло сините цветя,
като небе ще се синеят
във пано от нежно син пейзаж.
Сините реки ще тичат
покрай тъмно сини брегове..
Птички в синьо ще ми чуруликат
в този син прекрасен ден.

Ще се чувствам,като синя пеперуда
Пърхаща във феерия от сини цветове…
Днес ще мисля в ефирно синьо,
и песен в синьо ще си пея .

От черното свита ще освободя
изстрадалата ми в черно душа….
И ще се радвам на небесна,синя свобода..
Ще летя, летя..летя....



anima-2012-03-06 11:33:07

За Лека Нощ...



Лека нощ ти пожелавам
и нека лека да е тя
Тялото отмора да намери.
Покой изтерзаната душа.

Лека нощ ти пожелавам.
Нека лека да е тя....
ще те съпровождам
и в съня любими
не се бой от самота.

Отпусни се и заспивай
сън дълбок, безпаметно
пречистващ ти заспи....


анима-2012-02-28 22:54:04

Незнам...



След толкова години лутане,
така и не успях с думи да опиша любовта,
тъй неуловимо многолика, явяваше се тя.
Понякага бе порив бурен,бушавщ вятър,
тъмно развълнувано море...
Понякога спокойна и щастлива,
безоблачна и ясна ,
като лятно слънчево небе...

Дали обвита в ефирно нежно синьо
трептяща в приглушена, мека светлина
или изгаряща пламтяща, танцуваща
опасен изпепеляващ танц на страстта...
Навсякъде във всичко търсех Любовта...

Щастлива бях и съм щастлива,
че нея в мене най накрая разпознах...
Защото всъщност, Любовта в сърцата ни живее...
От нас зависи, дали  ще пуснем я на свобода.



анима- 2012-03-22 16:23:34

Пожелание


Честит рожден ден, любими!
Днес е твоят ден рожден.
За пожелания думите бледнеят,
пред чувствата изпитвани към теб.


Бъди жив и здрав и късметлия!
Да се сбъднат твоите мечти!
Повече от всичко искам,
усмивката ти вечно да блести.
И цялото земно и небесно щастие,
ако може вселената да ти дари...


Ще те целуна нежно по дългите ти мигли,
и по устните ти чувствени със жарка страст....
Ще те дарявам отново и отново с любовта си,
-надявам се до сетния ми час..
Дано, тази Любов дълго да гори в нас...


анима-на Борис-2012-03-19 16:56:12

Страст



Моето име е Страст,
на цвят съм пурпурно червена.
Дълга огнена диря след мене оставям
и пепел от болка и блян разпиляна...

Моето име е Страст,
със пламък внезапно върхлитам.
И с разрушителна сила, всичко
по пътя си със устрем помитам.
Завладявам без никой да питам,
кой и кога и защо ?

Моето име е Страст
С жарък червен пламък горя и
подир мене всичко в червено изгаря.
Необуздана,дива ,надарена със власт
с чувствата ваши на карти играя..

Моето име е Страст,
който ме срещне в огън пламти
и в сладост и болка бавно изгаря.
Но повече го боли без да гори
тоз, който Страстта никога не навести.



Моето име е Страст.





анима-2012-03-16 20:40:31

Коя е истинската любов ?



Коя е истинската любов ?
Онази любов, шестнайсетгодишната?
Първите трепети,когато усещаш че нещо
в сърцето ти пари,
че свеждаш очите свенливо,
когато той покрай тебе премине?
И върхлита те стихия от чувства,
които още неясно разбираш....

Коя е истинската Любов ?
Онази на двайсет и две ?
Когато вярваш,че Него си срещнала.
Бащата на твоите мечтани деца.
И в добро или зло пътя житейски
заедно ще извървите,
до самият край ръка за ръка?

Коя е истинската любов ?
Тази на трийсет и три ?
Когато любовната страст преоткриваш....
И тогава разбираш ,че страст и любов
като понятия не се припокриват?

Коя е истинската любов?
След четиридесет години ?
Онази любов ,която се връща
със страстта на отминали отдавна години,
съчетаваща всички Любови в едно …
Когато разбираш,че младостта неусетно отлита
И че освен Любовта ,трябва да се научиш
да Обичаш смирено и истински?

Коя е истинската любов ?

aniama-2012-02-29 18:54:45

За теб....



Не искам да съм тъжна тази вечер..
Макар и толкова да ме боли..
Ще влезна и ще ти се усмихна...
Ще скрия моите сълзи….
Ще бъда хубава и мила..
Прекрасна и добра към теб..
Дори несгодата от живот тъй труден..
Отхвърлени от всички-така да ми тежи..

Обичам те любими и ще премина с теб..
Пътят ни застлан със камъни и тръни…
Защото, тъй избрахме –
Заклеймената Любов..
За която трябва да платим
с това, да бъдем толкова сами……


anima-2012-02-16 23:29:50

Втори Шанс



Незнам кога и как попаднах
тихо в плен на твоята любов.
Макар ,че никога не го признах
обикнах те ..........
и отговорих на безмълвният ти зов.

Така живеем двамата със теб
в неизказана любов чрез слова,
защото думите ни плашат ,
а раните от любов предишна
оставили са своята следа.

Обичаме се тъй осезаемо ,
страстно и безмълвно,
това е истинска любов..

Сега умерена и зряла-
повторен шанс за всеки ,
научил своя пръв горчив урок…
Навярно осъзнали се от опит,
че любовта в реалният живот
е не само стихове и строфи ......


анима-2012-02-14 21:33:14

Прозрение


Любовта е нежност,милувка,другарство и приятелство!
Любовта е вярност,търпение,лоялонст -отдаденост !
Любовта е трудно начинание-
не за всеки , носиш ли я в себе си
-Благословен си !

анима - 2012-02-12 13:37:20

четвъртък, 19 април 2012 г.

Цветята на природата-2




Цветята на природа са нежни,
красиви , надарени с ярки цветове.
Уханни и на вид толкова раними,
но здраво вплели корени в твърдата земя.
Когато се наложи пускат и бодили,
защитават свещенната си светлина.

Където никнат живота процъфтява
и всичко наоколо, облагородява се със тях.
Без тях , невъзможно е да продължи света!

Цветята на природата са нежни,
красиви, надарени с ярки цветове.
Уханни са, привидно толкова раними
наричат ги с името -Жена...



анима-2012-04-18 18:28:04

сряда, 18 април 2012 г.

Пориви


Понякога усещам силен порив,
нанякъде внезапно да излетя...
И след мен да помитам всичко,
като в разярена лятна буря.

Да скубя корени,да кърша ...
Къде ,що мина да не оставя
ни спомен,нито намек за следа.
И после да започна отначало.
Отново нов живот да посадя...

Понякога съм тъй спокойна,
като езеро студено в планина..
И нищо не подсказва,че под
повърхността кристална тиха,
надига се лавината на яростта..


Понякога просто искам
да напомня,че съм жива
И чувства бурни в себе си тая,
способна още да се любя и обичам;
-да даря любов и да разпалвам страст...


Какво от туй,
че като с някой се размина
и случайно се загледа в мен,
навярно вижда единствено в моето лице,
обрулена с годините несретница...
и няма да се спре....


анима-2012-03-27 16:34:44

събота, 14 април 2012 г.

За кой ли път.



Покълва чувство
объркано;непониятно
и ново е... и старо
Но не като преди.
Познато и далечно,
близко и непознато;
Името Любов носиш ти.

За кой ли път в живота,
на моята врата стоиш
За кой ли път отново
ще отворя за да влезеш,
триумфираща в сърцето...

Аз знам,че нищо не обещаваш,
просто идваш да ме посетиш.
Отворя ли ти-не отговаряш,
ако за сетен път ме заболи.

И все пак ще рискувам,
бъди при мен добре дошла.
Каквото и да става ще изживея
отново и наново Любовта...

анима-2012-04-01 17:54:17

Обърканост



Понякога душата плаче,
тъга обгръща те с воал.
Незнаеш за какво си тъжен,
не помниш какво си видял.

Мъгли в съзнанието се стилят
и черни гарвани прелитат,
вървиш в гора от пустота.

Загубил се в нищото на
непониятното...
Пропит от първичен страх,
пред неизвестността...



анима-2012-04-06 11:23:22

петък, 13 април 2012 г.

Предусещане за Пролет



На вън е мрачно ,тихо.
Да пеят птиците не чувам,
но виждам как възбудено летят
и предизвестие да носят тайно...
Въздухът е затаен и хладен
с предусещане за нещо ново.
Изпълнено с копнеж ухание
и дихание с вълшебен трепет.

Остава още малко,
ще дойде неизбежната промяна.
Тъй дълго чаканата Пролет
застанала в очакване е тя на прага..

Усещам я със цялото си същество.
И този мрачен ден не ще успее
на пук да ми отнеме,
вкусът за предстоящо празнество
изпълнено със музика и багри.
Обещание за нов живот.

Макар и още да е рано,
привествам те с отворена душа :
- "Добре Дошла Моя Пролет ,
ще те изчакам търпеливо
грациозно прага да преминеш
във танц на вечен кръговрат.
С цялата си красота и младост
отново и за сетен път
навред да ни обсипеш.."



анима- 2012-03-02 14:29:46

четвъртък, 12 април 2012 г.

Късо



Наранена никоя.
Чувствата убиват.
Свят от хейтъри,
помия те облива.

Сърдити малки
хора с очи миши
зъбки си показват.

Никой няма смелост
пред силните
да възстане...
Боричкане ,цвърчене
самоизяждане долу.

Горе някой
високо се смее.
Знам,че съм обречена
на заколение.


анима- 2012-04-10 19:58:28

сряда, 11 април 2012 г.

Времето


Навън е Пролет. Четиридесет и третата ми пролет. Но тази бройка не е идентична с броя Пролети, които осъзнато помня. Не знам кога започнах да измервам времето със сезоните. Спомням си, че преди броях годините.
И една година отговаряше реално на една година време във моето времево усещане. После тези години се забързаха. Толкова се забързаха, че просто загубих усещането за време. Това усещане повече не беше същото.Първо се започна със седмиците.
Седмиците изведнъж се забързаха. Как се получи това - така и не разбрах. Получи се нещо от рода: "Събуждам се. Днес е Понеделник". Пак се събуждам и пак е Понеделник. Как така? Кога излетяха останалите дни от седмицата?... Защо не си ги спомням? - Въпроси, които леко ме притесняваха, но поради все още младата ми възраст не им отдавах толкова голямо значение.
Да, ама ето, че се появи и следващия проблем. Неусетното излитане на седмиците повлече с него бързото прелитането на месеците в годината. - Мдаа, това вече е проблем - мислех си. - Да летят седмиците се преглъщаше криво ляво, но бързото изнизване на месеците вече ме безпокоеше.
Защото това повлече със себе си и бързото преминаване на един сезон в друг. Сезоните толкова ускориха своята смяна един със друг, че колкото и да се стараех да ги забавя и да ги уеднаквя със вътрешното ми усещане за времето,все не успявах. След повторната или потретената смяна на един сезон се оказва, че са изминали две или три години...
А две или три години не бяха никак малко време. Напротив. Борбата да настигна летящото време се оказваше неуспешна. Ментално, съзнание ми се придвижваше във времето (тук вече ми е много трудно да опиша, което точно време имам в предвид, защото отдавна загубих представата за конкретната дефиниция за времето) много бавно. Истината беше, че ментално - съзнанието ми отговаряше на около възраст двадесет и пет Пролети включително и неосъзнатите.
И тук вече настъпи окончателният парадокс във усещането ми за времето. Огромната разлика между реалното календарно и менталното време ме притесняваше и караше да се чувствам неловко. Усещах тази разлика, като някакъв вътрешен порок и засрамено го криех от околните.
Нямах отговор, нито за себе си, нито за останалите. Кога, как и най- вече защо загубих нишката над понятието време, което си имаше и своя мерителна единица, бяха все въпроси увиснали без отговор в пространството. Какви ли не техники се опитвах да приложа за да се вместя във времето. Какво ли не измислях за да спра забързаният му ход спрямо моето усещане за време.
Блъсках си безуспешно главата и си напрягах мислите и сетивата,но уви... Даже стана по лошо. Годините изтекоха в десетилетия, а сезоните станаха два - топъл и студен сезон. Сега когато изживявам четиридесет и третата ми Пролет (ужас, колко много и колко малко са като бройно число) се опитвам да застопоря времето и да се наслаждавам на мига.
Но само докато се опитвам да пиша тези объркани разсъждения откривам, че се е търкулнал близо час, а аз все си мисля за двадесет и петата Пролет, която така и не иска да застигне настоящата. И днес се е видяло, че няма да успея да реша времевия проблем със застопоряването и настигането на времето във времето.

анима- 2012-03-29 17:07:45

Заклинание от любов



На лунна светлина бавно люлка ще люлея
ще дойда в съня ти лунна песен да запея
омагюсан ще си ти и когато се събудиш
ще си влюбен до уши,но в кой ?
няма да си спомниш......

Ще се луташ и ще търсиш любовта,
докато не срещнеш мен -твоята жена...
Любовта си в мен ще разпознаеш
отново мой ще си,макар
и чрез любовно заклинане.....
Ще те върна,както те отне другата
жена от мен.....

анима- 2012-02-28 01:28:38

понеделник, 9 април 2012 г.

За да бъдеш Ангел

За да бъдеш Ангел... Може би,
трябва да отречеш първо себе си.
Да отвориш сърцето за всички.
Да погледнеш света от страни.
Да полетиш в небесната шир,
стремглаво и смело - Без криле.

За да бъдеш Ангел... Може би,
трябва да забравиш своята болка.
Да усетиш болката- необятно море,
която залива всемира на другите.
Да бъдат за тях, сълзите отронени.
Да не чакаш отплата, любов да дариш.

За да бъдеш Ангел ...Може би,
трябва да приемеш съдбата на смъртен
и страхът от смъртта да надвиеш.
Да стоплиш душата на страдащ,
страданието с него да споделиш.

За да бъдеш Ангел...Може би,
трябва само за миг да го помислиш.
Да го пожелаеш страстно и искренно.
Да оставиш да надникнат в душата ти,
за да видят в теб светлината на Ангела.
Може би е достатъчно само толкова,
мъничко за да бъдеш Ангел за миг,
или просто Човек.



anima- 2012-04-09 11:11:10

За да бъдеш Ангел

Free Image Hosting
Free Image Hosting

Recent Posts

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания