Незнам...

След толкова години лутане,
така и не успях с думи да опиша любовта,
тъй неуловимо многолика, явяваше се тя.
Понякага бе порив бурен,бушавщ вятър,
тъмно развълнувано море...
Понякога спокойна и щастлива,
безоблачна и ясна ,
като лятно слънчево небе...

Дали обвита в ефирно нежно синьо
трептяща в приглушена, мека светлина
или изгаряща пламтяща, танцуваща
опасен изпепеляващ танц на страстта...
Навсякъде във всичко търсех Любовта...

Щастлива бях и съм щастлива,
че нея в мене най накрая разпознах...
Защото всъщност, Любовта в сърцата ни живее...
От нас зависи, дали  ще пуснем я на свобода.



анима- 2012-03-22 16:23:34