събота, 14 април 2012 г.
Обърканост
Понякога душата плаче,
тъга обгръща те с воал.
Незнаеш за какво си тъжен,
не помниш какво си видял.
Мъгли в съзнанието се стилят
и черни гарвани прелитат,
вървиш в гора от пустота.
Загубил се в нищото на
непониятното...
Пропит от първичен страх,
пред неизвестността...
анима-2012-04-06 11:23:22
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
Търсене в този блог
This произведение is licensed under a Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря за отзивите ! :)))