събота, 14 април 2012 г.

Обърканост



Понякога душата плаче,
тъга обгръща те с воал.
Незнаеш за какво си тъжен,
не помниш какво си видял.

Мъгли в съзнанието се стилят
и черни гарвани прелитат,
вървиш в гора от пустота.

Загубил се в нищото на
непониятното...
Пропит от първичен страх,
пред неизвестността...



анима-2012-04-06 11:23:22

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря за отзивите ! :)))

Recent Posts

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания