сряда, 30 май 2012 г.

Защо ?



Защо,когато видя унижено,подтиснато
и страдащо човешко същество,толкова ме боли ???
Защо,усещам неговата болка толкова остро и осезаемо ?
Защо душата ми се свива и сърцето почва да тежи ?
Защо в него разпознавам себе си ?
-Защо ???
-Какво съм аз ,какво са другите , които го подритват
в калта и отминават с хладно безразличие ???
Какво ???

анима-2012-03-20 12:25:28

понеделник, 28 май 2012 г.

Справедливост..



Онази с косата единствена не подбира
нито по цвят, нито по пол, нито по възраст...
Не можеш омилостиви я ни със бедност,
нито я купиш със несметно богатство...

Онази с косата еднакво ни люби
и рано или късно-някога ще навести...
Противно сестрата капризна -Съдбата,
Тя справедлива и вярна към всички остава.
Никога никой на този свят- не подминава...


Онази с косата...
Пред нея всички сме равни...



anima-2012-03-25 18:18:49

Безсилие...



Разбираш ,че живота е тъй кратък
и млада е всяка душа на земята,
когато "Онази" застане на прага
на близко и скъпо на теб същество...

И хили се тя проклетата
и знаеш за нея, че е вече там...
Ехидно застанала в ъгъла някъде,
наблюдава , нетърпеливо чака
да замахне със своят злокобен откос.


Обзет от ярост, тъга и безсилие
осъзнаваш дълбоко болезнено,
че не можеш ... нищо да промениш.
Защото всъщност, това е живота...
и пътя който, всеки ще да извърви...


Остават ти само безмълвно
да виеш...



анима-: 2012-04-22 22:36:06

неделя, 27 май 2012 г.

Моята тайна



Когато Луната пълна изгрява
тя нежно по име ме назовава,
със светлина омайна ме огрява
и кани ме във свят на сладка забрава.
Бързо тогава косите разплитам ,
одеждите тежки събличам....
по пътеката лунна се втурвам
необуздана, дива и буйна


Забравям за дневния свят начумерен ,
до неистова болка лицемерен.
Свят владян от жестоките хора.
Които всичко човешко забравили ,
като вампири със злото пируват.
И със фалшиви доспехи на ангели
мачкат ,газят и бичуват …


Забравям и с Луната се вливам
и в танц изящен на самодива,
като щастлива нощна пеперуда
непринадлежаща никому,
волна и свободна..........
под Луната до заран танцувам.


Горда лунна дъщеря ….
с посетрими пълнолуние празнувам
А на сутринта се будя просто жена…
И така до следващата пълна Луна


анима -2012-02-24 17:59:21

събота, 26 май 2012 г.

Опит за летене ...


Уморих се да скитам ,да страдам..
Уморих се да губя и падам..
Уморих се от мними приятелства..
Уморих се от безброй предателства.
Уморих се да бърша сълзи..
Уморих се да ме боли..

Един живот изпитание жарава..
Това след мен ли, ще оставя?
Затова от днес ще забравя..
С висок глас ще крещя до забрава .
Не ми пука вече от никой и нищо
Ще се оставя да бъда свободна.

анима- 2012-02-28 13:37:35

петък, 25 май 2012 г.

Щастливите




Какво да кажа,въобще не съм на кеф
и желания да се мазня нямам,
по скоро бих употребила някой сочен епитет.
Стихчета сълзливи за любов не ще да пиша,
защото от коремният ми фон
коркоренето с римата нещо не ми излиза,
звук смущаващо ужасен се чува,като от мегафон.

Новините бълват отново гаднички неща.
Поскъпвали месото и яйцата,
Ха Честит ви Празник Дами и Господа.
Защо ли около мен е такава тишината?
И хората се правят,че живеят
а знаят ,че спрял отдавна е живота .

Мълчят си всички щастливи овчици,
щастливи кокошки весело си пърхат насам натам,
Щастливи са всички мили защитени животинки,
а вие безащитни Хора щастливи ли сте вий сега ?



анима-Написана на : 2012-03-13 19:58:18

четвъртък, 24 май 2012 г.

Приятелството




Приятелко, защо отрече се от мен
Къде остави детството ни общо?
Когато всичко свързани,като в плен
деляхме до последната трохица...

Къде остави общата ни младост,
идеалите и нашите мечти ?
Приятелството вярно за което
вярвах, че ще ни съпроводи,
каквото и да стане...
до последните ни земни дни.

Ти горе се издигна на високо,
останах долу със своите мечти,
загърби ме и се посрами,
че някога еднакви бяхме нии...

Когато срещнеш ме и ми говориш,
колко важна и богата вече си...
В моят поглед, не разпознаваш,
че някога , като мен беше ти...

Забравила, за чистото приятелството
и с клетва даденото обещание,
че нито бедността или пък богаството,
ще успеят да ни разделят.



Написана на : 2012-04-20 16:49:49

събота, 19 май 2012 г.

Предопределена


Сърцето ми силно наранено- плаче.
Плаче без сълзи, защото изсъхна те
в дълбоките кладенци от мъка и печал.
По пътят ми осеяни, като звезди бяха…
И не можах никой от тях да за обиколя
с босите ми крака...

В годините коси разпилени плетях и разплитах.
И към слънцето неспирно тичах…
И молех го да ме докосне и стопли,
да признае и мен за свое дете.

В душата своя се вричах и исках само,
да бъда обичана и да обичам…
За да мога да живея и бъда,
равна на всички и равни на мене- те…

Сърцето ми силно наранено – плаче.
Плаче без сълзи, защото на края на пътя...
прозирам, че отхвърлена била съм.
И отхвърлена оставам от ранни зори
и до края на последните ми дни….

анима-??



четвъртък, 17 май 2012 г.

Любов на Самодива



Чувам флейти в гората
и незнаен глас да ме зове…
В шепота на листата някъде,
чувам теб тихо да стенеш…

Знам,че си далеч сега от мен.
И болестта ти -да ни дели,
че на прага си застанал…

Но също знам ,казаха ми листата
да не плача ,защото при мен
ще се върнеш ти..
Любовта ни е голяма
и смъртта и този път,
не ще ни раздели…

Чувам флейти в гората.
Песен жива на самодива,
покровителства ни двама…
Аз и Ти…..

Тя посестрима е моя,
и  моята любов към теб
-ще защити….
Знай -в гората двамата
Не сме сами….



Написана на : 2012-05-06 11:24:53

вторник, 1 май 2012 г.

Късо..


Понякога в прекрасен слънчев ден,
като този; се случва мисли угнетени
да те тормозят...
И питаш се защо ли,слънцето красиво,
уханието и свежестта на Пролетта,
не могат и не успяват да изтрият,
пошлата страна на света?




анима-2012-04-02 14:58:14

Утре, може би ?


Скука гони ме из нета,
пуша фас след фас.
Страниците без интерес
разглеждам ,уморена
чужди мисли да чета.

И си мисля,че и днес
моята главица не успя
нещо уникално и
творчески гениално
да измисли....

С надежда някаква
си лягам,че утре
ах ,утре може би
нещо най накрая
ще ли ме осени???



анима-2012-03-28 22:47:32

Опит за позитивност



В тоз красив и слънчев ден,
аз искам искренно да пожелая:
-Да бъде със спокойствие озарен.
С мечти и вяра във живота окрилен.
И извисени гордо над битието,
всеки да се чувства непобеден!
Навярно достатъчно е само,
за миг да се превърне в дете...




анима-2012-03-27 12:42:44

Толкова мъничко



Не исках цветя и фанфари,
нито пък пътят с бисер застлан.
Исках толково мъничко...
колкото една малка длан.

Исках нежност, да бъда разбрана...
Исках обич, да бъда желана...
Исках сигурност и свое гнездо.
Исках да дам на някой това...
Исках толкова мъничко,
а всъщност толкова много,
съм искала...





анима-2012-03-08 19:25:27

Времето което..


Някой ден ще се усмихна,
не ще оставя вселената да спре..
Тогава света за миг ще притихне,
ще ме изчака да продължа
с него отново полека напред.....
Някой ден ще се усмихна,
но днес , все още не..
защото страдам по теб...
Загубено време...






anima-2012-03-04 21:08:45

Тази вечер...

Нека прекрасна бъде и тази вечер ,
за утрото ще мислим после...
сега мигът ще трябва да прегърнем
за да направим красив спомен утре...

анима-2012-03-04 19:29:11

Дали?



Дали и днес ще успея
да напиша няколко реда?
С копнеж за поетични рими
в това сиво ежедневие
между ,пране готвене и
купища недомити чинии?

Дали ?

анима-2012-03-03 14:56:41

Recent Posts

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания