Въпроси към Съдбата

О, Съдба всевластна наша господарка
на своите чада и Мащеха и Майка...
Едни даряваш с безброй звезди
и нежно им галиш русите коси.
Усмихваш им се захарно в захлас,
даряваш ги с богатство и необятна власт.
Любяща майчица ти е ликът към тях,
избраниците твои са винаги- на пиедестал...


На другите ти всичко им отнемаш,
запращаш ги в адове различни.
Лишени от достойнството човешко
ги запокитваш да горят и да се се мъчат;
в неистови и нечовешки черни драми...
За тях си мащеха зла и безпощадна,
гадна,подла - груба до полуда...


А трети в безвремие обричаш,
на живот с посредсвеност и безразличие.
За тях забравила напълно зад някоя врата,
обрекла ги на живот дълъг, без обич;
-изпълнен със самота и пустота...


Кажи Съдба,защо си тъй двулика?
Защо не можеш еднакво да обичаш?
Защо нещастни да се гърчим ни оставяш
да проклинаме твойто име без насита...


Защо не можем никога да те омилостивим,
грехът неизвършен наш да ни простиш ?
Навярно може би, единствено сме създадени
слуги и роби да бъдем на твоите избранници.


А пита ли нас Съдба,дали го искаме ?
Или безправни всички пред теб,
да мълчим обречени завинаги сме.
О,Съдба всевластна наша господарке....


anima-2012-03-23 18:09:52