вторник, 31 юли 2012 г.

.

Image Hosting Site
Image Hosting Site

четвъртък, 26 юли 2012 г.

История с кученце

Понеделник сутрин в седем вече съм пред болницата. Пристигам винаги с около половин час по-рано, преди да започне работният ми ден за да се насладя на чашата кафе от машината във фоайето  на болницата и две –три цигари, защото пушенето ще ми бъде кът в по следващите осем часа. Болницата в която работя е разположена в парк, който и придава известна откъснатост  от градският пейзаж и някакво санаториално очарование.

Харесвам парка и харесвам да си пия кафето на вън преди  да започне работният ми  ден. На  пейките пред входа на болницата имаше вече накацали няколко  пациенти  и разнороден дневен болничен персонал , вкупом въоръжени с пластмасови чаши кафе от машината и захапали предизвикателно по един фас .

Все още сънена и почти недружелюбна в този ранен час, веднага бях обезоръжена от веселите закачки и подмятания на накацалите по пейките ,като бяло ято свраки колежки.И нямаше , как да не се усмихна и бързо да вляза в унисон с тяхното сутрешно приповдигнато настроение.Когато и аз на свой ред се оборудвах със заветната пластмасова  чашка ,излизайки от фоайето  се заковах на вратата на болницата ,защото пред нея седеше едно толкова малко кученце бебе,което едва ли имаше и 30 дни. Ахнах от изненада,защото не бях го видяла на влизане.

По принцип болницата беше поела опеката над три бездомни кучета ,които хранеше и които бяха гледани,регистрирани ,кастрирани , обезпаразитени и прочие по всякакви законни норми.С две думи така наречените кучета на болницата.Същите принадлежаха естествено всяко едно от тях си  на самобитна порода и бяха доста дружелюбни и разглезени от всички същества.
 Веднага бях осведомена,че мъника пред мен,който за малко не премазах със сабото си, е бил донесен и оставен пред входа на болницата от някаква жена. По късно научих,че всъщност е бил донесен от една от нашите санитарки,която пък го намерила оставен беззащитен от другата страна на булеварда.

Но да се върнем на Малчо.  Малчо беше едно сиво мише създание от ясно изразен мъжки пол. Всички подозирахме,че истинският му цвят най вероятно е бял. Ушенцата му бяха  кафеникави, клепнали от страни ,като цяло  бегло напомняше на някоя от ловджийските породи.Но никой не би се подписал под такова твърдение-особено ние, чиито знания и професионална насоченост , бяха насочени предимно към  човеците. Муцунката  му беше мъничка и толкова чаровна, а в очичките му се четеше цялата печал на света.Погледът му беше изразителен,умен и човешки.

Приличаше  на изоставено от майка си дете.Изглеждаше толкова малък ,самотен и нещастен ,че веднага докосна и разтопи от умиление закоравялото ми сърце. Подскачайки около него започнах да охкам-ахкам , вайкам и  мамосвам.Но истината бе,че неговата абсолютна безпомощност ,тъга,страх и осъзната изоставеност  ме трогнаха до сълзи.Така започна за мен този понеделник.

Реших, че искам да се грижа за него и да воювам за правото му да мине и той под болничната опека.Където ще има шанса да води едно безоблачно за улично куче съществуване, обсипано с внимание, ласки и най вече осигурена пожизнено храна.
Деликатно опитах да се уведомя дали замисъла ми ще има съответното одобрение и успех. Скоро разбрах,че благородното ми  начинание, би могло да се увенчае с неуспех.На другият ден не  видях Малчо.Залисани в работното ежедневие,не успях да разбера дали някой го е виждал и каква е била съдбата му.

В сряда Малчо се появи на същото място пред входа на болницата, където го бях видяла за първи път в понеделника.Залиташе от слабост и хич не изглеждаше  добре, което автоматично отприщи сестринските ми чувства и го възприех,като потенциален мой пациент. Първото , което прецених, е че Малчо на неговата видима възраст едва ли би могъл да яде  големите надробени залци от храната на другите кучета.

Едва ли можеше да се покатери и достигне да голямата разрязана  до половината  десетлитрова  бутилка от минерална вода предназначена за големите кучета и да пие от нея.Та той само ,ако по някакъв начин цопнеше в нея би се удавил. Веднага пуснах пет стотинки в машината за кафе,сдобих се пластмасова чашка,която напълних с вода и му дадох да пие.Беше доста жаден горкичкият.После се отправих към болничното барче от където купих една кофичка с кисело мляко със най високия  възможен процент масленост,който продаваха.

Ентусиазирано  отсипах в бяла пластмасова чинийка и отидох да храня Малчо.Но съжаление разбрах,че кучетата не яли кисело мляко,а само прясно .Една от седналите на пейката пред входа на болницата пациентка -стара кучкарка, ми изнесе доста обширна и пояснителна лекция по въпроса за хранителните навици и предпочитания на кучетата.

С две думи Малчо близна два-три пъти от киселото мляко и побягна към полянката явно разочарован и той.Върнах се към работните си задължения загубила първият рунд от спасителната операция.Но суетнята ми около кученцето и обзелия ме ентусиазъм да обгрижвам Малчо,зарази останалият персонал.Започнахме да обсъждаме план за ваксинация и обезпаразитяване .Една от лаборантките ми отсипа от собственото и полагащо и се прясно мляко .След кратко обсъждане на здравословния статус на най новия и най малък пациент ( здравно неосигурен) с оглед на неговата ранна кърмаческа възраст ,решихме ,че най вероятно същият трябва да бъде захранен постепенно ,на четири часа и задължително с капкомер.Речено-Сторено!

До обяд започнах да получавам информация,че" кученцето ми", така го нарекоха колегите е хранено и от пациентите с бульон от супа и други течно-кашави храни.В обедната почивка отидох на визитация при него и го заварих блажено изтегнал се на сянка под едно дърво с видимо набъбнало и добре оформено коремче.Следобеда, когато си тръгнах от работа Малчо щастливо се мотаеше обсипан с внимание и нямаше помен от сутрешното му залитане.

Днес още с пристигането си бях осведомена ,че  Малчо е бил взет в късният следобед вчера от семейство Гърци с малко дете, което много го харесало.Зарадвах се истински и вярвам на колегите . Няма как колективно, цялата болница да се е наговорила  да говорят едно и също. Дано Малчо да си е намерил добро и грижовно семейство.Защото го заслужава, както го заслужава и всяко едно изоставено и подхвърлено същество на този свят.Успех Малчо!
                                                                                                                                                    М.с.Д……

сряда, 25 юли 2012 г.

Хроничното безпаричие и видимата безпреспективност-Убиват псиически !

понеделник, 23 юли 2012 г.

Цветята на природата-2

Цветята на природа са нежни,
красиви , надарени с ярки цветове.
Уханни и на вид толкова раними,
но здраво вплели корени в твърдата земя.
Когато се наложи пускат и бодили,
защитават свещенната си светлина.

Където никнат живота процъфтява
и всичко наоколо, облагородява се със тях.
Без тях , невъзможно е да продължи света!

Цветята на природата са нежни,
красиви, надарени с ярки цветове.
Уханни са, привидно толкова раними
наричат ги с името -Жена...



анима-2012-04-18 18:28:04

петък, 20 юли 2012 г.

...


Незнам,какво се случи…
От случилото се душата  ми примря,
замлъкнах като птиченце ранено
и  словото изсъхна- онемях.

Въпроси хиляди заблъскаха се сляпо,
като ято птици пред буря зла.
Така и не успях никога  да проумея,
злото  абсолютно владеещо света.

Каква е таз омраза, какво делим?
Какво не стига ни на таз Земя?
Остава  горчиво чувство неизменно ,
че мит е само- Вселенската  любов.

Какви са тези религии ,които
в името на Боговете проповядват,
своите земни братя да убиват...
И жертвоприношения  човешки,
да принасят - до днес в 21 век ?





20.7.2012 г.

вторник, 17 юли 2012 г.

Моето име е Страст...




понеделник, 16 юли 2012 г.

....


Аз знам какво е Самота,
Единствено с нея  нежно се покривам.
И  щит е тя за моята душа,
единствен пристан за мислите
ми  скрити…
Оазис  в пустинята живот.
И крепост  моя сигурна и недостижима,
която  и аз не  бих могла –
сама през себе си да я премина…
Оставайки завинаги в плен...
на Самота.

понеделник, 16 юли 2012 г.

неделя, 15 юли 2012 г.

...



 Тишина-лепкава пот,
 въздухът –тежък и морен.
 Омотана в този тежък хомот,
 мечтая  само,как да избягам.
 Да започна нов живот…
 Живот с друго начало,
 където няма да бъда модерен роб.
 А ще слушам Природата само..


петък, 13 юли 2012 г.

За да бъдеш Ангел


За да бъдеш Ангел... Може би,
трябва да отречеш първо себе си.
Да отвориш сърцето за всички.
Да погледнеш света от страни.
Да полетиш в небесната шир,
стремглаво и смело - Без криле.

За да бъдеш Ангел... Може би,
трябва да забравиш своята болка.
Да усетиш болката- необятно море,
която залива всемира на другите.
Да бъдат за тях, сълзите отронени.
Да не чакаш отплата, любов да дариш.

За да бъдеш Ангел ...Може би,
трябва да приемеш съдбата на смъртен
и страхът от смъртта да надвиеш.
Да стоплиш душата на страдащ,
страданието с него да споделиш.

За да бъдеш Ангел...Може би,
трябва само за миг да го помислиш.
Да го пожелаеш страстно и искренно.
Да оставиш да надникнат в душата ти,
за да видят в теб светлината на Ангела.
Може би е достатъчно само толкова,
мъничко за да бъдеш Ангел за миг,
или просто Човек.



анима незнайна: За да бъдеш Ангел: За да бъдеш Ангел... Може би, трябва да отречеш първо себе си. Да отвориш сърцето за всички. Да погледнеш света от страни. Да полетиш в ...

вторник, 10 юли 2012 г.

Опитвам се въпреки всичко...


Опитвам се въпреки всичко ;
Опитвам се да живея.
Опитвам се да бъда жива.
Опитвам се да обичам.
Опитвам се да работя.
Опитвам се да бъда добър работник.
Опитвам се да бъда добра домакиня.
Опитвам се да бъда добра Майка.
Опитвам се да внеса уют в скромното ми жилище.
Опитвам се да си плащам сметките на време.
Опитвам се да бъда добър гражданин.
Опитвам се да бъда здрава.
Опитвам се да бъда хубава.
Опитвам се да се усмихвам повече.
Опитвам се да прощавам.
Опитвам се да бъда повече добра, отколкота зла.
Опитвам се да имам по широки възгледи.
Опитвам се да вярвам в доброто.
Опитвам се да имам широко сърце.
Опитам се да преодолявам.
Опитвам се да извървя пътя си.
Опитвам се да оставя следа.
Опитвам се да спася един,щом не мога да спася света.
Опитвам се да не падна духом.
Опитвам се да си запазя гордостта.
Опитвам се , въпреки всичко -да бъда.
независимо,че ми причиняват това.
Уморена от битка неравна,ще опитвам до края
човешката ми същност- да запазя и да не се предам.


събота, 7 юли 2012 г.

Такъв,какъвто си...

Обичам те такъв,какъвто си...
Красавец или не,каквото и да значи.
Красиви са твоите тъмно зелени очи,
напомнящи диви, далечни водопади.

Обичам те такъв,какъвто си.
Малко странен, малко недодялан,
не можещ с цветни багри и слова,
любовта към мен да си опишеш.
Умеещ само мълчаливо да я даваш,
и с прегръдка да ме приютяваш .

Обичам те такъв,какъвто си...
Смел и борбен,истински мъжкар.
По малко романтичен,закачлив,
обичен и мил-по много всеотдаен.

Обичам те такъв,какъвто си...
Нежен, страстен и грижовен.
Аз знам, че за мене мислиш ти.
И да съм щастлива се стараеш,
със цялото сърце отдаден.

Обичам те такъв,какъвто си...
Дори среброто в косите ни,
оставено красиво да блести.
Ти си моето мило Момче,
аз - твоето любящо Момиче.


anima- 2012-03-31 16:55:17

четвъртък, 5 юли 2012 г.

С леден дъх


С леден дъх ще те целуна по устните
загубили своята любов към мен...
с дъхът си леден в сърцето ти ще се промъкна
и от камък ще го превърна в буца лед...
Нежно с огненени криле ще те прегърна
ще проникна бавно в твоята студена същина

Огъня на моята страст изпепелена,
ще разтопи леденената ти душа
в буен водопад от пъстри чувства.
В тихо езеро ще се превърнем
и ще бъдем отново двамата в едно....

anima-2012-02-21 19:18:41

сряда, 4 юли 2012 г.

Вопъл


Отново сив и мрачен ден,а от мен искат да се смея.
Погледът озарен, усмивката ми от лицето да не слиза.
Да бъда хубава,добра -любезно да Ви отговарям
Смирено с наведена глава кафето и протоколи да подавам...
Назад с поклон да се отеглям и в очакване да си седя
на всеки малък жест с пръсчето протегнат,
да се отзовавам със скорстта на светлина.

Когато дойде време за заплата,
щастливо стотинките ми дадени да си броя
и в погледа ми да се чете огромна благодарност,
че къшей хляб тъй щедро ми дарявате...
Отново сив и мрачен ден,със мъка сдържам да не изрева,
но за мойто място вън жужи една наднормена тълпа...
Господа и вии и аз го зная,затуй ще се усмихвам- докато...

Докога ли..?

Едва дълго ще да е ,защото виждам следващата
лъчезарна нетърпеливо на прага да стои
готова с трепет щафетата от мен за вас да продължи...
А може и със своята красота, да ви ощастливи..
Отново сив и мрачен ден,отново без пари...
Пък като нямо друго,седя си и си ги реди...реди..


анима- 2012-03-15 17:14:45

Макар,че не съм  секретарка...точно това ми се случва и приликата със ситуацията , която изживява лирическата героиния е много сходна...:)

понеделник, 2 юли 2012 г.

Изпарения




Понякога, след две- три бири...
В главата ми започва да ехти,
слово наредено в рими...
с мелодия,  която чувам само- аз...
Роят се думи, като  мухи зеленокрили
и кацат на листа невинен- снежнобял,
рисувайки картини невъобразими,
на чувства, страсти и печал...

Recent Posts

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания