сряда, 18 април 2012 г.
Пориви
Понякога усещам силен порив,
нанякъде внезапно да излетя...
И след мен да помитам всичко,
като в разярена лятна буря.
Да скубя корени,да кърша ...
Къде ,що мина да не оставя
ни спомен,нито намек за следа.
И после да започна отначало.
Отново нов живот да посадя...
Понякога съм тъй спокойна,
като езеро студено в планина..
И нищо не подсказва,че под
повърхността кристална тиха,
надига се лавината на яростта..
Понякога просто искам
да напомня,че съм жива
И чувства бурни в себе си тая,
способна още да се любя и обичам;
-да даря любов и да разпалвам страст...
Какво от туй,
че като с някой се размина
и случайно се загледа в мен,
навярно вижда единствено в моето лице,
обрулена с годините несретница...
и няма да се спре....
анима-2012-03-27 16:34:44
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
Търсене в този блог
This произведение is licensed under a Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря за отзивите ! :)))