понеделник, 23 април 2012 г.

Тръбите

Беше наследила старата панелка на Баба си. След живот преминал в неуспешно странстване, озова се там от където бе тръгнала преди близо двадесет години. Уморена и по обрулена, частично преглътнала житейският си неуспех.
Все пак се радваше, че на фона на икономическите катаклизми в страната и света имаше гнездене под слънцето, където да се завърне.
Апартамента беше в отчайващо състояние. Избелелите тапети бяха все още тези от нейното детство, когато живееха в двустайната панелка две поколения.
Сега от разстоянието на времето се чудеше, как въобще са се побирали в определен етап, всичките седем члена всъщност осем, (защото прабаба и бе още жива) на семейството.
Но колкото и да бе странно, като малка тя не усещаше теснотията и свръхнаселеността на този апартамент. Рано се омъжи и отлетя... Последва и ранен развод... И дълго търсене на реализация и внедряване, някъде там... В Чужбината.
И ето я днес, няколко години след приключилото странство и със все така избелелите тапети, облещила се в ъгъла на хола в две тръби.
Тръбите на парното. В началото след като се нанесе се опита да погледне от хубавата страна на нещата.Сега тя триумфираше сама из жилището.
Беше единствена и абсолютна господарка на наследените покой.Бабите и Дядовците бяха напуснали този свят, а родителите и живееха в отделно жилище.
Сестрите щастливо омъжени... и така.
Завръщането и в родината не бе чак толкова лошо решение, имайки в предвид през какви изпитания бе преминала по чуждите земи.
Реши все пак да започне нова глава от живота си, като си намери работа и кой знае, можеше да се появи някой човек...
Нещата не изглеждаха, чак толкова зле. Захвана да търси работа, оказа се в най неподходящият момент. Мина година откакто живееше в бабиният си апартамент и все още не можеше да си намери постоянна работа.
Крехките спестявания от чужбина започнаха неусетно да се топят. Цените скачаха, стандарта на живот се повишаваше, заплатите не мърдаха а сметките се увеличаваха правопропорционално със безработицата.
Все още не бе достатъчно обезпокоена. Реши, че трябва да си наляга парцала и предприе някой мерки в домакинството, които надяваше се, че ще и донесат икономии. Трябваше да намали разходите си по апартамента, който в даден момент започна да и се струва ,че гълта малко повече за издръжка от колкото би желала.
Първо започна с радиаторите.Веднага реши, че ако трябва да си позволи топло през зимата с темпото с което се топяха спестяванията и много скоро, ако не си намереше препитание нямаше да има какво да яде.
Речено-сторено доволна от себе си,че се отървава от един товар в повече. Апартаментът беше вътрешен, нямаше малки деца, така че жертвата и бе поносима. Изтърколи се още една година, парите и бяха на привършване, а работа все още нямаше.
Въобще не броеше случаите в които я наемаха без трудов договор и я освобождаваха след два-три месеца.
Случи и се не един два пъти, дори да не и платят. Положението и взе да става тревожно. Пари за ремонт ,така и не успя да задели.
Липсата на работа и главоломните увеличения на цените на всичко и разходите по жилището, не и позволяваха и да помисли да харчи пари за друго.
Нестабилното състояние в което се намираше за жалост я обричаше да гледа втора година избелелите тапети от преди 30 години и уродливите две тръби от парното с причудливият затапен израстък към който някога е бил прикрепен радиаторът.
Беше забелязала, че откакто се отърва от старият чугунен радиатор (не знаеше защо, но той беше голямата гордост на Дядо и ) тръбите започнаха да я дразнят.
Често прекарваше часове в изкорубеният стар фотьойл потънала във фантазии за това как ще си направи ремонт и ще възобнови до пълна неузнаваемост жилището си.
Мислено сменяше латекси цветове или си представяше модерни луксозни тапети. Ту циклеше паркета или направо го подменяше със нов.
С широко отворени очи прехвърляше четириизмерно в съзнанието си различни видове мебелировки и местоположението на нови красиви мебели видяния по списанията или в нета. Но винаги във въображението и имаше един статичен елемент, който не се изменяше и това бяха тръбите на парното.
"Мразя ги" - мислеше си често. Като всяка жена, тя обожаваше цветята. Имаше многобройни саксии в различен размер(но задължително в един цвят) засадени с най различни цветя.
Обожаваше ги и в часовете на дълга самота им говореше. Ухажваше ги и непрекъснато засвидетелстваше своята любов към тях с думи и със грижи.
Искаше от двете страни на стената с прозореца да спусне две висящи от тавана саксии засадени със цветя (още не беше решила точно какви), но искаше да бъдат еднакви и симетрични в двата ъгъла на стаята.
Но гадните тръби нямаше да и позволят да постигне симетрията, която търсеше. Остана без пукната пара.
Нещата станаха ужасни и тя започна да задлъжнява със сметките. Наложи се да се откаже и от топлата вода, защото тези които държаха монопола на топлото, започнаха всячески да издевателстват с непрекъснати повишения на цените на "Услугата" им. Въпреки, че беше се отказала от радиатора продължаваше да получава някакви фантастични сметки за похарчена топла вода само от нея.
Положението до толкова я вбеси, че отиде да се разправя, нищо не успя да докаже. Отказа се и от тази "екстра",чувствайки се морален победител над топлиният октопод пуснал здраво пипалата си в живота на хората.
Между впрочем успя да си намери по надеждно работно място по специалността си, което и вдъхна малко кураж ,че ще успее да се справи със ситуацията.Парите бяха смешно малко, но това беше тавана за нейната професия.
" По-добре малко, но сигурно" - утешаваше сама себе си. Занизаха се дни от работа в къщи и обратно. Не се оплакваше.Спомняше си често какви изпитания бе преминала и как бе успявала да се справя със тях.
По натура беше борбена и упорита. Още мечтаеше и вярваше, че ще успее да си нареди живота, а защо не да хване и последният влак. Стиснала зъби беше готова да продължава напред.
Но нещата хич не вървяха на розово.Ставаха все по абсурдни увеличения на цените. Заплатата и все беше толкова малка. Един ден си даде сметка, че точно половината от парите отиват за сметките.
Периодично на вратата и се появяваше една натруфена Госпожа да и връчва листчета за задължения към топлината. Плащала и тръбите. Не можа да се отърве и от тях. Госпожата я познаваше от отдавна и знаеше, че беше се отказала тотално от техните услуги.
Но винаги и се усмихваше триумфално насреща, защото и двете знаеха: Отърваване нямаше. Завинаги тези две тръби щяха да контролират живота и.
След като разбра, че законите са така устроени, че вместо на нея да плащат, че преминават тръбите през жилището и; -тя трябваше да плаща на тях за нещо, което не искаше в домът си.
Нямаше как да докаже своята теза, че омразните и тръби пречат на идеята и за симетричните спускащи се от двете страни на прозореца саксии.Не, че имаше пари за ремонт.
Но дори и мислено не можеше да даде воля на въображението си, защото тези тръбите винаги разваляха перфектните и виденията за подредбата и аранжирането на домът и. Тя бе абсолютен естет.
Понякога достигаше до маниакалност в изпипването на детайлите. Животът и премина в мечти. Понякога в нейното въображение, един и същ детайл можеше да бъде върнат за доизпипвано стотици пъти.
Единственото място, където можеше да гради своите въздушни кули беше съзнанието и. А сега бе принудена да търпи натрапеното и нежелано присъствие на две тръби.Понякога заставаше срещу тях и ги ругаеше, заканвайки се да ги отреже собственоръчно и да ги изхвърли през прозореца.
В отговор получаваше само ехидно мълчание. Чувстваше се безсилна пред тях, а те величествени. Те не само преминаваха през жилището,те преминаваха и през мозъка и. Това беше вече върхът на нахалството. Опитваше се да ги игнорира. Да се прави, че ги няма.
На моменти дори успяваше да ги изтрие в подредбата нарисувана в съзнанието и. Но всеки път като получаваше фактура за заплащането на тръбите,се връщаше в грубата действителност и това я караше да побеснява срещу тръбите и системата още повече. Мразеше системата.
Мразеше това,че тя дишаше и плащаше на системата да контролира живота и чрез тези тръби. Тръби, които преминаваха през домът ,съзнанието и тялото и. Опитваше се да им се съпротивлява.
Но някъде дълбоко в себе си осъзнаваше, че е безпредметно. Защото системата настъпваше по дълбоко и по дълбоко чрез тръбите със пъклен план да я зароби окончателно.
Много скоро цялата и заплата, щеше да отива само за тръбите. Тя ще почне навярно да им се кланя, отправя молитви и да ги признае завинаги за свои все властващи нови Богове.
Тя щеше да съществува единствено заради тръбите и да обслужва със своя труд и дихание системата. Ще се сбогува с мечтите за свобода и нов живот с някое друго човешко същество.
Тръбите ще станат центъра на нейната вселена и тогава, тя няма повече мислено да прави своите проекти, защото цялото и съзнание ще бъде изпълнено с две тръби. Ще получи най-накрая така желаната симетрия.
Две успоредно разположени една до друга тръби някъде в мозъка и. Ще бъде излекувана завинаги от развинтеното си въображение, от разни мисли за свобода на духът и най вече от манията и за симетрия и перфекционизъм.
Защото на този свят няма да има по перфектна форма и разположение от тази на тръбите в съзнанието и.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря за отзивите ! :)))

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания