Неясно

Тъга в мрака се прокрадва
и студ обгръща моята душа .
Неясен страх от загуба неосъзната,
не ме оставя в покой.


Аз знам,че някъде копнее някой,
за моята любов и ласка.
В самотата своя напразно ме очакава,
а аз не незная кой е той...



anima-2012-02-13 22:56:25

Просветление

Ще дойдеш ли в съня да ме погалиш
и сбъднеш моите не помислени мечти?
Духът ми неспокоен да събудиш,
за да полетя  към  потайни, скрити висини?

Не знаеш ли, че всяка нощ те чакам?
Заспивам с невидимото ти лице .
Надежда неуморна ме осланя,
че някога  дори за кратко ще докоснеш,
моя ум и моето сърце.

Не знам, ни кой или какво си...
Но  знам,че съществуваш ти.
Как искам преди пътя да напусна,
за миг да зърна - " Истината"
със " широко затворените ми очи"….

ред.13/08/13

Заклинание от любов

На лунна светлина бавно люлка ще люлея
ще дойда в съня ти, лунна песен да запея
омагюсан ще си ти и когато се събудиш,
ще си влюбен до уши- но в кой ?
-Няма да си спомниш !

Ще се луташ и ще търсиш любовта,
докато не срещнеш мен -твоята жена...
Любовта си в мен ще разпознаеш
отново мой ще си,макар
и чрез любовно заклинане.....
Ще те върна,както те отне другата
жена от мен.....

анима- 2012-02-28 01:28:38

За кой ли път ?

......

Спойкойна ,тиха и смирена
очи премежени с  воал.
Сподавен вик е мисълта,
усмивка -венецианска маска,
статиска безименна на бал.

Неподвижна,горда и студена...
статуя средновековна,застинала
завинаги във плен  на вечността...
Дълбоко в мен жива, топла ,опиянена
единствено пулсира -яростта..


19/06/12

Не ме целувай , когато

Не ме целувай, когато съм сърдита.
Обидил си ме знайно или не.
Аз чувствата си не оставям скрити
и не мога да се преструвам на дете.

Гневът си явно ще ти го покажа
и никак няма да мълча...
Не искам да ме молиш ти за прошка.
И не искай, веднага да ти простя..

Ще тропам с крак , ще се цупя,
ще вилнея;- остави на свобода ядя си,
да излея... и ще бъда твоя пак...

После неусетно ще ми мине,
ще помълча за още  някой миг.
Накрая  ще те прегърна силно
и ще впия нежно мойте устни в теб...

анима-2012-03-29 22:10:33

анима-2012-03-29 22:10:33

Пред белият лист

Пред белият лист,
понякога емоции силни бледнеят.
Думите напират,  устата мълчи,
а мисли хаотично в съзнанието се реят.

Пред белият лист,
душата своите вопли,  да излее копнее.
Но белият лист със своята белота
често тъй плаши я- и кара да немее.

От белият лист страхът си неистов,
тя  трябва, да може  да  преодолее.
и на воля  чувства и мисли потайни ,
като ураган всичко помитащ да разпилее...

После на белият лист своите,
цветни, нежни  зрънца да посее..
И свободна във своя стремеж
с други сродни неспокойни души,
да се слее- чрез белия лист.


анима- 16/06/12

Не може

Не може във живота всичко,
на този свят да притежаваме.
И със пълни шепи земните недра,
безнаказано и нагло да ограбваме...
Алчността до полуда да ни тласка
да завладяваме- никому,
непринадлежаща земна благодат.

Създадена от гении на велик творец.
Забравили навярно, че всъщност ние сме
най несполучливо негово творение...
И водим в списъкът му за унищожение...

анима-2012-04-03 21:21:22

Сред облаци бели...

На лодка без весла плувах,
сред  облаци бели и търсех
в необятността ;- сродна душа.
Хората разказваха, че на този свят
Никой не е сам,  дошли сме
да се намерим- тук и сега…

Поех по пътя с лодка една,
дълго време плавах сама
и накрая намерих душа
но,  не беше много сродна тя.

На борда свой я качих.
Сега  двама на лодката без весла,
пътуваме сред облаци бели.
И не е студен вече света…

Легендата за сродната душа
вярна ли е - още не знам.
Но разбрах, че да приемеш човек
без да търсиш себе си в него,
по красив, разноцветен се превръща света…
В лодката сред облаци бели- без весла.


анима-12/06/12

Помниш ли приятелко ?

                         
                            Ще те поканя приятелко на чаша кафе
                            Ще седнем ,както някога заедно двете
                            Ще запалим цигара, ще помълчим
                            Ще поговорим за старото време…

                            Ще ти задавам често въпроса-
                            Помниш ли ?
                            Ти ще кимаш мълчаливо с глава
                            Ще допълваш общите спомени
                            На моменти дори,ще спорим..

                            Помниш ли ?
                            Нощите в които неспирно говорехме
                            Мечтите изпълнени с трепет и блян
                            Как на думи света преобръщахме
                            Как искрено вярвахме с плам,
                            че да го променим ще успеем.

                            Помниш ли ?
                            Очите изпълнени с блясък.
                            Дръзкият порив на младостта...
                            Убедени ,че родени сме  победителки
                            И заедно ще завладеем света….

                            Помниш ли?
                            Как по детински се клехме,
                            че живота не ще ни прекърши
                            Защото родени сме воини
                            и честта си до край ще устоим…
                            Помниш ли ?

                             Ще те поканя приятелко на чаша кафе
                             Ще се седнем и ще си поговорим...
                             И  накрая ще си признаем двете с теб,
                             че всъщност  Живота  нас победи.

                                             
                            анима - 2012-02-25 21:23:31
                  

Загледах се в една градинка

Парк-зеленина.
Пъстроцветни детски катерушки.
Забраниха пушенето около деца!
Радостно е да гледаш ,
толкова много припкащи кучета...

Копнеж

Лятото дойде с  полъх нежен
на южен вятър  оплетен в  моите коси.
Мислено тичам боса по зелени тучни поля
и  вдишвам с пълна гръд , аромат вълшебен
заобиколена  от  чудни пъстри цветя.

Тичам волна към ромолящ поток студен
някъде там,  предусещайки допира  със
студената, чиста,  изворна вода.

Пак някъде там , ще срещна  сестрите мои
Самодиви и ще затанцуваме ритуален танц,
посветен на свещената  вечност на младостта.

Там,  край реката ще бъда свободна,
 ще се влея с природата Майка,
 моят поклон и почит към нея ще поднеса.

Там,  ще бъда понесена
 от крилата вълшебни  на мисълта.
Нито оковите градски или прегради панелни
някога  ще  успеят  в мен да погубят
духът  див и свободен на волна самодива…..

анима-09/06/12

Душата

Объркана душа се скиташе сама в нощта
и срещнахме се в пустинята от отчаяние.
По пътя труден да поемем подадох и ръка
и тя я прие без капка колебание.

Огря ни мека лунна светлина
и заедно прогледнахме във мрака.
Въздишка тиха отлепи се от гръдта,
съпроводена от тежко самопризнание...

След дълго лутане в безвремието открили
истина всезнайната и стара,
че тук на този свят е всъщност Ада,
когато сам наказваш се със самотата.



анима-2012-03-14 13:37:49

Не съм настроена любовно

Не съм настроена любовно.
Извинявай много скъпи,
но някак днес отново
ме вълнуват световни съдбини..


Обърни се и погледни на вън,
скитника бъркащ в боклука.
или в старицата прегърбена
събираща кашони ти се взри .

 В очите на детето сополиво,
мърляво- протегнало ръка
прочиташ, че просията
навярно ще е негова съдба...


Не съм настроена любовно.
Макар да знам, че любовта
единствено сега крепи ни .
В свят, който със своята алчност,
несправедливост и бруталност;
иска  да пречупи и унищожи,
най ценното, което притежаваме.


Не съм настроена любовно.
Ще трябва да воювам непреклонно;
Ден след ден, за да запазя
Любовта към теб и към света !





анима-2012-04-04 14:51:46

Скитница

Скитница душата ми родена..
Скитница самата аз.......
Не пожелах да бъда застопорена,
обвързана с условности в които
така и да повярвам не успях


Системата от фалш и лицемерие
и ролите раздадени от кой,така и не разбрах
Превърнаха ме в скитница непримирима
непокорна ,жадуваща за глъдка свобода....


Години след години скитах ,
къде ли не в полета на мисълта си бях ,
душата ми на скитница свободна
не можеха за нищо да я променят,
а мислеха,че са ме подчинили.........


анима- 2012-02-19 18:48:30

Цветята на природата

Цветята на природа са нежни,
красиви , надарени с ярки цветове.
Уханни са...и са раними
носители на свещенна светлина.
Където никнат живота процъфтява
и всичко наоколо облагородява се със тях.
Без тях невъзможно е да продължи света!
Цветята на природата са нежни,
красиви, надарени с ярки цветове.
Уханни са... и са раними
наричат ги с името -Жени...

анима-: 2012-04-18 11:36:16

Дете

Как искам невиността на детството да си възвърна..
Как искам мърсотията на света от мен да сваля
Всичко бих дала да намеря отнвово ангела ,
който някога в мен е живял........

анима-2012-02-17 21:33:22