четвъртък, 7 юни 2012 г.
Душата
Объркана душа се скиташе сама в нощта
и срещнахме се в пустинята от отчаяние.
По пътя труден да поемем подадох и ръка
и тя я прие без капка колебание.
Огря ни мека лунна светлина
и заедно прогледнахме във мрака.
Въздишка тиха отлепи се от гръдта,
съпроводена от тежко самопризнание...
След дълго лутане в безвремието открили
истина всезнайната и стара,
че тук на този свят е всъщност Ада,
когато сам наказваш се със самотата.
анима-2012-03-14 13:37:49
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
Търсене в този блог
This произведение is licensed under a Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Да, Ада е, но:
ОтговорИзтриванеhttp://atom4e.blogspot.com/2010/08/blog-post.html
Не знаеш ли какво е самотата?
ОтговорИзтриванеНе! Болката е само твоя Аз.
А тя е най-бездънния запас
от всичко непознато и познато.
Да бъдеш сам, но истински, е благо.
Сам, без мисли, чувства и нагласи.
Навлезеш ли така в самотността си
се сливаш със вселената веднага.
Не знаеш ли какво е самотата?
И по-добре е - с думи - да не знаеш.
Но потъни в сърцето и, до края,
за да повдигнеш в себе си земята.
Защото самотата е безмера,
небето и най-тайната ти същност.
Самотността е пътя ти към къщи,
където целостта си ще намериш.
Аз знам какво е Самота,
ОтговорИзтриванеЕдинствено с нея нежно се покривам.
И щит е тя за моята душа,
единствен пристан за мислите
ми скрити…
Оазис в пустинята живот.
И крепост моя сигурна и недостижима,
която и аз не бих могла –
сама през себе си да я премина…
Оставайки завинаги в плен...
на Самота.
П.П. Стихотворението ти е страхотно!Много ми хареса,много лично отправено...Поздрави !
ОтговорИзтриване