вторник, 12 юни 2012 г.

Сред облаци бели...


На лодка без весла плувах,
сред  облаци бели и търсех
в необятността ;- сродна душа.
Хората разказваха, че на този свят
Никой не е сам,  дошли сме
да се намерим- тук и сега…

Поех по пътя с лодка една,
дълго време плавах сама
и накрая намерих душа
но,  не беше много сродна тя.

На борда свой я качих.
Сега  двама на лодката без весла,
пътуваме сред облаци бели.
И не е студен вече света…

Легендата за сродната душа
вярна ли е - още не знам.
Но разбрах, че да приемеш човек
без да търсиш себе си в него,
по красив, разноцветен се превръща света…
В лодката сред облаци бели- без весла.


анима-12/06/12

2 коментара:

  1. Поздрави, вдъхновяващо за сродната душа!
    Хубава вечер, Анима:)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ! Хубава вечер и на Вас :))
    Вдъхнови ме половинката на която се чудя,как може да сме толкова различни понякога.Истината е, че не можем да бъдем индетични. И пониятието " сродна душа ",не означава на всяка цена дори сходност, а желание да приемеш другият такъв,какъвто е.И да споделите заедно пътя си....:))Незнам оплетох се..:D Хубава вечер :)))

    ОтговорИзтриване

Благодаря за отзивите ! :)))

Recent Posts

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания