петък, 29 юни 2012 г.
Неясно
Тъга в мрака се прокрадва
и студ обгръща моята душа .
Неясен страх от загуба неосъзната,
не ме оставя в покой.
Аз знам,че някъде копнее някой,
за моята любов и ласка.
В самотата своя напразно ме очакава,
а аз не незная кой е той...
anima-2012-02-13 22:56:25
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
Търсене в този блог
This произведение is licensed under a Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Кой ли: твоят. Само той:)Докато човек очаква любовта твори любимия, твори го в себе си, подготвя се за него, без да съзнава дори, че го прави. За да споделят един ден самотата си.
ОтговорИзтриванеТова, което ти написах навярно звучи като романтични бръщолевици на скептиците, но живота ми го потвърди.
Здравей, страхотно си го написал.Точно това описвам- момента преди точката на пресичане...Благодаря за хубавият коментар!!Поздрави !
ОтговорИзтриванеЗдравей, anima! Подкрепям Стефан Кръстев с две ръце, така си е.
ОтговорИзтриванеПоздрави!