вторник, 26 юни 2012 г.

Просветление



Ще дойдеш ли в съня да ме погалиш
и сбъднеш моите не помислени мечти?
Духът ми неспокоен да събудиш,
за да полетя  към  потайни, скрити висини?

Не знаеш ли, че всяка нощ те чакам?
Заспивам с невидимото ти лице .
Надежда неуморна ме осланя,
че някога  дори за кратко ще докоснеш,
моя ум и моето сърце.

Не знам, ни кой или какво си...
Но  знам,че съществуваш ти.
Как искам преди пътя да напусна,
за миг да зърна - " Истината"
със " широко затворените ми очи"….

ред.13/08/13

2 коментара:

  1. Очите ни все са "широко затворени", философския ти опит е успешен според мен, силно е , поздравления!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти Меган!Опитвам се, да изразя мисли които ме вълнуват за да получа покой, когато съм угнетена...Но покой и равновесие все не постигам...и със сигурност ще продължа със стихоплетството, като опит за изразяване на реакция..:)))))))

    ОтговорИзтриване

Благодаря за отзивите ! :)))

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания