Фрагменти от разпиляни мигове събрани в редове.
Отявлена Стихоплетица -без претенции за художествен и всякакъв талант!
вторник, 12 юни 2012 г.
Сред облаци бели...
На лодка без весла плувах,
сред облаци бели и търсех
в необятността ;- сродна душа.
Хората разказваха, че на този свят
Никой не е сам, дошли сме
да се намерим- тук и сега…
Поех по пътя с лодка една,
дълго време плавах сама
и накрая намерих душа
но, не беше много сродна тя.
На борда свой я качих.
Сега двама на лодката без весла,
пътуваме сред облаци бели.
И не е студен вече света…
Легендата за сродната душа
вярна ли е - още не знам.
Но разбрах, че да приемеш човек
без да търсиш себе си в него,
по красив, разноцветен се превръща света…
В лодката сред облаци бели- без весла.
анима-12/06/12
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Абонирайте се за ..
Публикации
Коментари
This произведение is licensed under a Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Поздрави, вдъхновяващо за сродната душа!
ОтговорИзтриванеХубава вечер, Анима:)
Благодаря ! Хубава вечер и на Вас :))
ОтговорИзтриванеВдъхнови ме половинката на която се чудя,как може да сме толкова различни понякога.Истината е, че не можем да бъдем индетични. И пониятието " сродна душа ",не означава на всяка цена дори сходност, а желание да приемеш другият такъв,какъвто е.И да споделите заедно пътя си....:))Незнам оплетох се..:D Хубава вечер :)))