сряда, 4 юли 2012 г.

Вопъл


Отново сив и мрачен ден,а от мен искат да се смея.
Погледът озарен, усмивката ми от лицето да не слиза.
Да бъда хубава,добра -любезно да Ви отговарям
Смирено с наведена глава кафето и протоколи да подавам...
Назад с поклон да се отеглям и в очакване да си седя
на всеки малък жест с пръсчето протегнат,
да се отзовавам със скорстта на светлина.

Когато дойде време за заплата,
щастливо стотинките ми дадени да си броя
и в погледа ми да се чете огромна благодарност,
че къшей хляб тъй щедро ми дарявате...
Отново сив и мрачен ден,със мъка сдържам да не изрева,
но за мойто място вън жужи една наднормена тълпа...
Господа и вии и аз го зная,затуй ще се усмихвам- докато...

Докога ли..?

Едва дълго ще да е ,защото виждам следващата
лъчезарна нетърпеливо на прага да стои
готова с трепет щафетата от мен за вас да продължи...
А може и със своята красота, да ви ощастливи..
Отново сив и мрачен ден,отново без пари...
Пък като нямо друго,седя си и си ги реди...реди..


анима- 2012-03-15 17:14:45

Макар,че не съм  секретарка...точно това ми се случва и приликата със ситуацията , която изживява лирическата героиния е много сходна...:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря за отзивите ! :)))

Recent Posts

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания