Безсилие...

Разбираш ,че живота е тъй кратък
и млада е всяка душа на земята,
когато "Онази" застане на прага
на близко и скъпо на теб същество...

И хили се тя проклетата
и знаеш за нея, че е вече там...
Ехидно застанала в ъгъла някъде,
наблюдава , нетърпеливо чака
да замахне със своят злокобен откос.


Обзет от ярост, тъга и безсилие
осъзнаваш дълбоко болезнено,
че не можеш ... нищо да промениш.
Защото всъщност, това е живота...
и пътя който, всеки ще да извърви...


Остават ти само безмълвно
да виеш...



анима-: 2012-04-22 22:36:06