Предопределена

Сърцето ми силно наранено- плаче.
Плаче без сълзи, защото изсъхна те
в дълбоките кладенци от мъка и печал.
По пътят ми осеяни, като звезди бяха…
И не можах никой от тях да за обиколя
с босите ми крака...

В годините коси разпилени плетях и разплитах.
И към слънцето неспирно тичах…
И молех го да ме докосне и стопли,
да признае и мен за свое дете.

В душата своя се вричах и исках само,
да бъда обичана и да обичам…
За да мога да живея и бъда,
равна на всички и равни на мене- те…

Сърцето ми силно наранено – плаче.
Плаче без сълзи, защото на края на пътя...
прозирам, че отхвърлена била съм.
И отхвърлена оставам от ранни зори
и до края на последните ми дни….

анима-??