Ох, така ми се иска да можех да си отпусна душата и нарева едно хубаво,
но се опасявам, че количеството насъбрани сълзи ще повиши нивото на всички водни басейни на земята и ще предизвикам природни катаклизми...
вторник, 30 октомври 2012 г.
събота, 27 октомври 2012 г.
..
Аз вярвах, вярвам и ще вярвам
до последно в
Любовта!
И ще следвам дирята,която ми оставя..
Независимо от безброя пъти ,
които губила съм тази
нейна диря…
Не ще се откажа никога,
да търся и намирам я във вечността!
Анима
27 октомври 2012 г.
неделя, 14 октомври 2012 г.
За момента, който отлетя... Страст
Моето име е Страст,
на цвят съм пурпурно червена.
Дълга огнена диря след мене оставям
и пепел от болка и блян разпиляна...
Моето име е Страст,
със пламък внезапно върхлитам.
И с разрушителна сила, всичко
по пътя си със устрем помитам.
Завладявам без никой да питам,
кой и кога и защо ?
Моето име е Страст
С жарък червен пламък горя и
подир мене всичко в червено изгаря.
Необуздана,дива ,надарена със власт
с чувствата ваши на карти играя..
Моето име е Страст,
който ме срещне в огън пламти
и в сладост и болка бавно изгаря.
Но повече го боли без да гори
тоз, който Страстта никога не а навести.
Моето име е Страст.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Архив на блога
Търсене в този блог

This произведение is licensed under a Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.