четвъртък, 7 юни 2012 г.

Душата


Объркана душа се скиташе сама в нощта
и срещнахме се в пустинята от отчаяние.
По пътя труден да поемем подадох и ръка
и тя я прие без капка колебание.

Огря ни мека лунна светлина
и заедно прогледнахме във мрака.
Въздишка тиха отлепи се от гръдта,
съпроводена от тежко самопризнание...

След дълго лутане в безвремието открили
истина всезнайната и стара,
че тук на този свят е всъщност Ада,
когато сам наказваш се със самотата.



анима-2012-03-14 13:37:49

4 коментара:

  1. Да, Ада е, но:
    http://atom4e.blogspot.com/2010/08/blog-post.html

    ОтговорИзтриване
  2. Не знаеш ли какво е самотата?
    Не! Болката е само твоя Аз.
    А тя е най-бездънния запас
    от всичко непознато и познато.

    Да бъдеш сам, но истински, е благо.
    Сам, без мисли, чувства и нагласи.
    Навлезеш ли така в самотността си
    се сливаш със вселената веднага.

    Не знаеш ли какво е самотата?
    И по-добре е - с думи - да не знаеш.
    Но потъни в сърцето и, до края,
    за да повдигнеш в себе си земята.

    Защото самотата е безмера,
    небето и най-тайната ти същност.
    Самотността е пътя ти към къщи,
    където целостта си ще намериш.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз знам какво е Самота,
    Единствено с нея нежно се покривам.
    И щит е тя за моята душа,
    единствен пристан за мислите
    ми скрити…
    Оазис в пустинята живот.
    И крепост моя сигурна и недостижима,
    която и аз не бих могла –
    сама през себе си да я премина…
    Оставайки завинаги в плен...
    на Самота.

    ОтговорИзтриване
  4. П.П. Стихотворението ти е страхотно!Много ми хареса,много лично отправено...Поздрави !

    ОтговорИзтриване

Благодаря за отзивите ! :)))

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания