Копнеж

Лятото дойде с  полъх нежен
на южен вятър  оплетен в  моите коси.
Мислено тичам боса по зелени тучни поля
и  вдишвам с пълна гръд , аромат вълшебен
заобиколена  от  чудни пъстри цветя.

Тичам волна към ромолящ поток студен
някъде там,  предусещайки допира  със
студената, чиста,  изворна вода.

Пак някъде там , ще срещна  сестрите мои
Самодиви и ще затанцуваме ритуален танц,
посветен на свещената  вечност на младостта.

Там,  край реката ще бъда свободна,
 ще се влея с природата Майка,
 моят поклон и почит към нея ще поднеса.

Там,  ще бъда понесена
 от крилата вълшебни  на мисълта.
Нито оковите градски или прегради панелни
някога  ще  успеят  в мен да погубят
духът  див и свободен на волна самодива…..

анима-09/06/12