Приятелството

Приятелко, защо отрече се от мен
Къде остави детството ни общо?
Когато всичко свързани,като в плен
деляхме до последната трохица...

Къде остави общата ни младост,
идеалите и нашите мечти ?
Приятелството вярно за което
вярвах, че ще ни съпроводи,
каквото и да стане...
до последните ни земни дни.

Ти горе се издигна на високо,
останах долу със своите мечти,
загърби ме и се посрами,
че някога еднакви бяхме нии...

Когато срещнеш ме и ми говориш,
колко важна и богата вече си...
В моят поглед, не разпознаваш,
че някога , като мен беше ти...

Забравила, за чистото приятелството
и с клетва даденото обещание,
че нито бедността или пък богаството,
ще успеят да ни разделят.



Написана на : 2012-04-20 16:49:49

Предопределена

Сърцето ми силно наранено- плаче.
Плаче без сълзи, защото изсъхна те
в дълбоките кладенци от мъка и печал.
По пътят ми осеяни, като звезди бяха…
И не можах никой от тях да за обиколя
с босите ми крака...

В годините коси разпилени плетях и разплитах.
И към слънцето неспирно тичах…
И молех го да ме докосне и стопли,
да признае и мен за свое дете.

В душата своя се вричах и исках само,
да бъда обичана и да обичам…
За да мога да живея и бъда,
равна на всички и равни на мене- те…

Сърцето ми силно наранено – плаче.
Плаче без сълзи, защото на края на пътя...
прозирам, че отхвърлена била съм.
И отхвърлена оставам от ранни зори
и до края на последните ми дни….

анима-??

Любов на Самодива

Чувам флейти в гората
и незнаен глас да ме зове…
В шепота на листата някъде,
чувам теб тихо да стенеш…

Знам,че си далеч сега от мен.
И болестта ти -да ни дели,
че на прага си застанал…

Но също знам ,казаха ми листата
да не плача ,защото при мен
ще се върнеш ти..
Любовта ни е голяма
и смъртта и този път,
не ще ни раздели…

Чувам флейти в гората.
Песен жива на самодива,
покровителства ни двама…
Аз и Ти…..

Тя посестрима е моя,
и  моята любов към теб
-ще защити….
Знай -в гората двамата
Не сме сами….



Написана на : 2012-05-06 11:24:53

Късо..

Понякога в прекрасен слънчев ден,
като този; се случва мисли угнетени
да те тормозят...
И питаш се защо ли,слънцето красиво,
уханието и свежестта на Пролетта,
не могат и не успяват да изтрият,
пошлата страна на света?

анима-2012-04-02 14:58:14

Утре, може би ?

Скука гони ме из нета,
пуша фас след фас.
Страниците без интерес
разглеждам ,уморена
чужди мисли да чета.

И си мисля,че и днес
моята главица не успя
нещо уникално и
творчески гениално
да измисли....

С надежда някаква
си лягам,че утре
ах ,утре може би
нещо най накрая
ще ли ме осени???

анима-2012-03-28 22:47:32

Опит за позитивност

В тоз красив и слънчев ден,
аз искам искренно да пожелая:
-Да бъде със спокойствие озарен.
С мечти и вяра във живота окрилен.
И извисени гордо над битието,
всеки да се чувства непобеден!
Навярно достатъчно е само,
за миг да се превърне в дете...




анима-2012-03-27 12:42:44

Толкова мъничко

Не исках цветя и фанфари,
нито пък пътят с бисер застлан.
Исках толково мъничко...
колкото една малка длан.

Исках нежност, да бъда разбрана...
Исках обич, да бъда желана...
Исках сигурност и свое гнездо.
Исках да дам на някой това...
Исках толкова мъничко,
а всъщност толкова много,
съм искала...





анима-2012-03-08 19:25:27

Времето което..

Някой ден ще се усмихна,
не ще оставя вселената да спре..
Тогава света за миг ще притихне,
ще ме изчака да продължа
с него отново полека напред.....
Някой ден ще се усмихна,
но днес , все още не..
защото страдам по теб...
Загубено време...






anima-2012-03-04 21:08:45

Тази вечер...

Нека прекрасна бъде и тази вечер ,
за утрото ще мислим после...
сега мигът ще трябва да прегърнем
за да направим красив спомен утре...

анима-2012-03-04 19:29:11

Дали?

Дали и днес ще успея
да напиша няколко реда?
С копнеж за поетични рими
в това сиво ежедневие
между ,пране готвене и
купища недомити чинии?

Дали ?

анима-2012-03-03 14:56:41