Приятелството

Приятелко, защо отрече се от мен
Къде остави детството ни общо?
Когато всичко свързани,като в плен
деляхме до последната трохица...

Къде остави общата ни младост,
идеалите и нашите мечти ?
Приятелството вярно за което
вярвах, че ще ни съпроводи,
каквото и да стане...
до последните ни земни дни.

Ти горе се издигна на високо,
останах долу със своите мечти,
загърби ме и се посрами,
че някога еднакви бяхме нии...

Когато срещнеш ме и ми говориш,
колко важна и богата вече си...
В моят поглед, не разпознаваш,
че някога , като мен беше ти...

Забравила, за чистото приятелството
и с клетва даденото обещание,
че нито бедността или пък богаството,
ще успеят да ни разделят.



Написана на : 2012-04-20 16:49:49