Времето

Навън е Пролет. Четиридесет и третата ми пролет. Но тази бройка не е идентична с броя Пролети, които осъзнато помня. Не знам кога започнах да измервам времето със сезоните. Спомням си, че преди броях годините.
И една година отговаряше реално на една година време във моето времево усещане. После тези години се забързаха. Толкова се забързаха, че просто загубих усещането за време. Това усещане повече не беше същото.Първо се започна със седмиците.
Седмиците изведнъж се забързаха. Как се получи това - така и не разбрах. Получи се нещо от рода: "Събуждам се. Днес е Понеделник". Пак се събуждам и пак е Понеделник. Как така? Кога излетяха останалите дни от седмицата?... Защо не си ги спомням? - Въпроси, които леко ме притесняваха, но поради все още младата ми възраст не им отдавах толкова голямо значение.
Да, ама ето, че се появи и следващия проблем. Неусетното излитане на седмиците повлече с него бързото прелитането на месеците в годината. - Мдаа, това вече е проблем - мислех си. - Да летят седмиците се преглъщаше криво ляво, но бързото изнизване на месеците вече ме безпокоеше.
Защото това повлече със себе си и бързото преминаване на един сезон в друг. Сезоните толкова ускориха своята смяна един със друг, че колкото и да се стараех да ги забавя и да ги уеднаквя със вътрешното ми усещане за времето,все не успявах. След повторната или потретената смяна на един сезон се оказва, че са изминали две или три години...
А две или три години не бяха никак малко време. Напротив. Борбата да настигна летящото време се оказваше неуспешна. Ментално, съзнание ми се придвижваше във времето (тук вече ми е много трудно да опиша, което точно време имам в предвид, защото отдавна загубих представата за конкретната дефиниция за времето) много бавно. Истината беше, че ментално - съзнанието ми отговаряше на около възраст двадесет и пет Пролети включително и неосъзнатите.
И тук вече настъпи окончателният парадокс във усещането ми за времето. Огромната разлика между реалното календарно и менталното време ме притесняваше и караше да се чувствам неловко. Усещах тази разлика, като някакъв вътрешен порок и засрамено го криех от околните.
Нямах отговор, нито за себе си, нито за останалите. Кога, как и най- вече защо загубих нишката над понятието време, което си имаше и своя мерителна единица, бяха все въпроси увиснали без отговор в пространството. Какви ли не техники се опитвах да приложа за да се вместя във времето. Какво ли не измислях за да спра забързаният му ход спрямо моето усещане за време.
Блъсках си безуспешно главата и си напрягах мислите и сетивата,но уви... Даже стана по лошо. Годините изтекоха в десетилетия, а сезоните станаха два - топъл и студен сезон. Сега когато изживявам четиридесет и третата ми Пролет (ужас, колко много и колко малко са като бройно число) се опитвам да застопоря времето и да се наслаждавам на мига.
Но само докато се опитвам да пиша тези объркани разсъждения откривам, че се е търкулнал близо час, а аз все си мисля за двадесет и петата Пролет, която така и не иска да застигне настоящата. И днес се е видяло, че няма да успея да реша времевия проблем със застопоряването и настигането на времето във времето.

анима- 2012-03-29 17:07:45