четвъртък, 26 юли 2012 г.

История с кученце

Понеделник сутрин в седем вече съм пред болницата. Пристигам винаги с около половин час по-рано, преди да започне работният ми ден за да се насладя на чашата кафе от машината във фоайето  на болницата и две –три цигари, защото пушенето ще ми бъде кът в по следващите осем часа. Болницата в която работя е разположена в парк, който и придава известна откъснатост  от градският пейзаж и някакво санаториално очарование.

Харесвам парка и харесвам да си пия кафето на вън преди  да започне работният ми  ден. На  пейките пред входа на болницата имаше вече накацали няколко  пациенти  и разнороден дневен болничен персонал , вкупом въоръжени с пластмасови чаши кафе от машината и захапали предизвикателно по един фас .

Все още сънена и почти недружелюбна в този ранен час, веднага бях обезоръжена от веселите закачки и подмятания на накацалите по пейките ,като бяло ято свраки колежки.И нямаше , как да не се усмихна и бързо да вляза в унисон с тяхното сутрешно приповдигнато настроение.Когато и аз на свой ред се оборудвах със заветната пластмасова  чашка ,излизайки от фоайето  се заковах на вратата на болницата ,защото пред нея седеше едно толкова малко кученце бебе,което едва ли имаше и 30 дни. Ахнах от изненада,защото не бях го видяла на влизане.

По принцип болницата беше поела опеката над три бездомни кучета ,които хранеше и които бяха гледани,регистрирани ,кастрирани , обезпаразитени и прочие по всякакви законни норми.С две думи така наречените кучета на болницата.Същите принадлежаха естествено всяко едно от тях си  на самобитна порода и бяха доста дружелюбни и разглезени от всички същества.
 Веднага бях осведомена,че мъника пред мен,който за малко не премазах със сабото си, е бил донесен и оставен пред входа на болницата от някаква жена. По късно научих,че всъщност е бил донесен от една от нашите санитарки,която пък го намерила оставен беззащитен от другата страна на булеварда.

Но да се върнем на Малчо.  Малчо беше едно сиво мише създание от ясно изразен мъжки пол. Всички подозирахме,че истинският му цвят най вероятно е бял. Ушенцата му бяха  кафеникави, клепнали от страни ,като цяло  бегло напомняше на някоя от ловджийските породи.Но никой не би се подписал под такова твърдение-особено ние, чиито знания и професионална насоченост , бяха насочени предимно към  човеците. Муцунката  му беше мъничка и толкова чаровна, а в очичките му се четеше цялата печал на света.Погледът му беше изразителен,умен и човешки.

Приличаше  на изоставено от майка си дете.Изглеждаше толкова малък ,самотен и нещастен ,че веднага докосна и разтопи от умиление закоравялото ми сърце. Подскачайки около него започнах да охкам-ахкам , вайкам и  мамосвам.Но истината бе,че неговата абсолютна безпомощност ,тъга,страх и осъзната изоставеност  ме трогнаха до сълзи.Така започна за мен този понеделник.

Реших, че искам да се грижа за него и да воювам за правото му да мине и той под болничната опека.Където ще има шанса да води едно безоблачно за улично куче съществуване, обсипано с внимание, ласки и най вече осигурена пожизнено храна.
Деликатно опитах да се уведомя дали замисъла ми ще има съответното одобрение и успех. Скоро разбрах,че благородното ми  начинание, би могло да се увенчае с неуспех.На другият ден не  видях Малчо.Залисани в работното ежедневие,не успях да разбера дали някой го е виждал и каква е била съдбата му.

В сряда Малчо се появи на същото място пред входа на болницата, където го бях видяла за първи път в понеделника.Залиташе от слабост и хич не изглеждаше  добре, което автоматично отприщи сестринските ми чувства и го възприех,като потенциален мой пациент. Първото , което прецених, е че Малчо на неговата видима възраст едва ли би могъл да яде  големите надробени залци от храната на другите кучета.

Едва ли можеше да се покатери и достигне да голямата разрязана  до половината  десетлитрова  бутилка от минерална вода предназначена за големите кучета и да пие от нея.Та той само ,ако по някакъв начин цопнеше в нея би се удавил. Веднага пуснах пет стотинки в машината за кафе,сдобих се пластмасова чашка,която напълних с вода и му дадох да пие.Беше доста жаден горкичкият.После се отправих към болничното барче от където купих една кофичка с кисело мляко със най високия  възможен процент масленост,който продаваха.

Ентусиазирано  отсипах в бяла пластмасова чинийка и отидох да храня Малчо.Но съжаление разбрах,че кучетата не яли кисело мляко,а само прясно .Една от седналите на пейката пред входа на болницата пациентка -стара кучкарка, ми изнесе доста обширна и пояснителна лекция по въпроса за хранителните навици и предпочитания на кучетата.

С две думи Малчо близна два-три пъти от киселото мляко и побягна към полянката явно разочарован и той.Върнах се към работните си задължения загубила първият рунд от спасителната операция.Но суетнята ми около кученцето и обзелия ме ентусиазъм да обгрижвам Малчо,зарази останалият персонал.Започнахме да обсъждаме план за ваксинация и обезпаразитяване .Една от лаборантките ми отсипа от собственото и полагащо и се прясно мляко .След кратко обсъждане на здравословния статус на най новия и най малък пациент ( здравно неосигурен) с оглед на неговата ранна кърмаческа възраст ,решихме ,че най вероятно същият трябва да бъде захранен постепенно ,на четири часа и задължително с капкомер.Речено-Сторено!

До обяд започнах да получавам информация,че" кученцето ми", така го нарекоха колегите е хранено и от пациентите с бульон от супа и други течно-кашави храни.В обедната почивка отидох на визитация при него и го заварих блажено изтегнал се на сянка под едно дърво с видимо набъбнало и добре оформено коремче.Следобеда, когато си тръгнах от работа Малчо щастливо се мотаеше обсипан с внимание и нямаше помен от сутрешното му залитане.

Днес още с пристигането си бях осведомена ,че  Малчо е бил взет в късният следобед вчера от семейство Гърци с малко дете, което много го харесало.Зарадвах се истински и вярвам на колегите . Няма как колективно, цялата болница да се е наговорила  да говорят едно и също. Дано Малчо да си е намерил добро и грижовно семейство.Защото го заслужава, както го заслужава и всяко едно изоставено и подхвърлено същество на този свят.Успех Малчо!
                                                                                                                                                    М.с.Д……

3 коментара:


  1. Ще напиша нещо за скорошния случай с Бисер Миланов-Петното. Ако Бисер Миланов-Петното наистина е извършил (без това да е силно пресилено или пълна лъжа за да бъде той злепоставен напълно и т.н) това (и то на жена) е нещо ужасно (и въобще не е за смях, шеги и т.н)- но аз все пак не знам какво е станало наистина и защо и къде Петното е бил арестуван наистина - все пак си мисля, че едва ли някоя жена би имала връзка с мъж с подобен прякор, поведение и т.н като Бисер Миланов-Петното и то без той да има никаква власт, големи доходи и т.н - а и ми се струва, че за да бъде счупена челюст (дори на жена - като се има предвид, че женските кости и т.н са по-слаби и малки от мъжките) е нужна сила от удар на квадратен метър - като при катастрофа (ако човек не си е сложил предпазен колан на предната седалка)- но все пак не съм лекар и не знам каква сила е нужна за това и т.н (но ми струва странно, че твърдят, че това е станало на 13 юни, а по всички новини и т.н съобщиха за това едва на 14 юни)- и все пак не знам какво е станало наистина.

    ОтговорИзтриване
  2. Eu escrevo a partir do estrangeiro

    Acho que precisamos : paz na terra e boa para o povo

    ОтговорИзтриване

Благодаря за отзивите ! :)))

Архив на блога

Търсене в този блог

Общо показвания